Велинград се намира в близост до интeрeсни природни и исторически забележителности. През ледниковия период на мястото на Чепинското корито е имало голямо езеро, което впоследствие се е стопило. Легендата разказва, че на брега на това езеро се е родил и живял Орфей.

Чепинското корито е било заселено още в дълбока древност. Първите заселници били от племето беси. Данни от разкопките на могили край с. Дорково и гр. Ракитово говорят, че тези места са населявани от траките 5000-6000 години пр.н.е. Навсякъде в района на Велинград и Чепинското корито са открити могили - некрополи на бесите. Има следи от техни селища и укрепления в подножието на вр. Стражата, в местностите Печковец, Куманица, северозападно от с. Костандово, Киовград (близо до Бакърджийски хан) и други. През VI-VII в. в Чепинското корито се преселва славянското племе драговичи. С течение на времето става претопяване и сливане на бесите със славяните, а по-късно и с дошлите на Балканския полуостров прабългари. Присъединяването на Чепинския край към българската държава става по времето на Персиян (836-852). След поробването на тези места от Византия и освобождаването им по времето на цар Калоян настъпва ново робство - турското. През 1666 г. започва насилственото помохамеданчване на българите от Чепинското корито. Българомохамеданите приемат вярата на турците, но не и езика и обичаите им, и така запазват своята народност.

След Освобождението от турско робство - 1878 г., в Чепинския край започва бърз икономически подем. Създават се дървопреработващи работилници, започва усилена експлоатация на иглолистните гори. Развиват се занаятите, зеленчукопроизводството и овощарството. Най-забележителното и привлекателно място на Велинград е Клептуза. Това е най-големият карстов извор на Балканския полуостров - истинско чудо на природата, за което се разказват легенди и предания. Всяка секунда от него извират около 570 л вода с постоянна температура. Образуват се две красиви езера, които след това се оттичат в Чепинската река. На юг от карстовия извор се простират вечнозелени борови гори, превърнати в парк „Клептуза".

На 18 км от Велинград се намира пещерата Лепеница - двуетажна, с подземна река и езера, дължината й е 1525 м. На 18 км източно от Велинград в землището на с. Дорково се намира старата българска крепост Ценина, временно седалище на българския владетел деспот Слав. На 16 км западно от Велинград се намира планинският курорт Юндола, на границата между Родопите и Рила. Има изградена ски писта. Тук през 1981 г. се проведе световното първенство по ски бягане. На 47 км от града в Рила е разположена високопланинската местност Белмекен (2000 м надморска височина). Тук е построена спортна база за подготовка на състезатели. Има ски писта, открити площадки и закрити зали за всички видове спорт. На 40 км от Велинград, в Рила, е местността Куртово (1800 м надморска височина), където се намира единственото в България място за планинско климатолечение. На 12 км източно от Велинград е разположен град Ракитово - известно курортно и историческо селище. На 28 км от Велинград е град Батак, известен със своите исторически забележителности, където се намира и една от най-старите църкви в България. На 15 км от Велинград се намира местността Сютка (2186 м надморска височина). Установено е, че на това място в България най-дълго през годината се задържа снежната покривка, подходяща за ски спортове. Тук ще бъде изграден голям ски център. Историческите и природните забележителности са предпоставка за развитието на историческия и еко туризма.

КЛИМАТ

Известно е, че Чепинското корито, където е разположен и Велинград, е мястото в България с най-много слънчеви дни през годината. В по-голямата част на района климатът е планински, но в Чепинското корито е преходно-континентален със средиземноморско влияние. Лятото е прохладно, а зимата - мека. Средната годишна температура във Велинград е 9°С при 10,5° за страната. Абсолютната влажност на въздуха е 6,8 мм, а относителната - 75%. Атмосферното налягане е ниско - 693 мм на живачен стълб.

В околностите на Велинград има обособени „маршрути на здравето". Тези екопътеки, водещи от града до различни планински хижи и природни обекти, са голяма атракция за туристите и могат да се използват целогодишно. През всички годишни времена наличието на ясно време и обилно слънчево греене прави престоя в планината особено приятен. Лятото, пролетта, есента и зимата могат да се използват успешно за климатолечение на открито. Това разкрива широки възможности за маршрутно-познавателния и пешеходен туризъм.

ФЛОРА И ФАУНА

Горската растителност е един от най-важните компоненти на Велинградския район. Основен елемент на ландшафта са иглолистните гори. Преобладават смърчът и белият бор. Срещат се и бреза, габър, ясен, липа, бряст. Тук има значителни площи от диворастящи, екологично чисти горски плодове - малини, боровинки, къпини, ягоди. Към горския фонд са обявени 66 защитени природни обекта с площ 5165 ха. Горите са богати на сърни, елени, диви свине и глухари. По-рядък обитател е мечката. В многобройните реки и водоеми се развъжда балканска пъстърва. Тук се намират два природни резервата - в местността Беглика и в Ракитовското землище. В изградените резервати и дивечовъдни стопанства може да се организира ловен туризъм.

ВОДИ

Основни водни ресурси в района са реките, язовирите, карстовите и минералните извори. Многобройните планински потоци и реки - Лепеница, Луковица, Еленка и Власа, се обединяват в Чепинската река, която изминава около 90 км, за да се влее в река Марица. През последните 50 години в района е извършено огромно хидротехническо строителство. Построени са язовирите „Белмекен", „Доспат", „Широка поляна", „Батак" и „Беглика". Всички тези обекти се намират в радиус от не повече от 40 км от Велинград и в тях могат да се практикуват различни видове водни спортове и да се използват за риболов.