За Велинград

ВЕЛИНГРАД - СПА СТОЛИЦА НА БАЛКАНИТЕ

    Велинград се намира в западната част на Чепинската котловина, свързваща планините Родопи и Рила на 740м. надморска височина. Красивата природа, мекият и приятен климат, над 80 минерални извора. 46 балнеохотела и санаториума, близките разстояния до столицата София (130км) и втория по големина град в България - Пловдив (80км), превръщат Велинград в най-големия и най-посещаван балнеологичен курорт не само в България, но и на Балканите. Поради всички тези достойнства през 2009г. Велинград бе обявен за Спа столица на Балканите.

ВОДИ

минерална вода    Градът разполага с най-големия ресурс на минерална вода в страната и на   Балканите с общ дебит 143 л/сек. Във Велинград и околността има над 80 извора, в 3 находища на минерални води с различни физикохимична характеристика, носещи името на квартала в който се намират. Минералната вода на извор Чепино, с която са захранени, посредством собствена водопроводна мрежа, балнеокомплексите Балнео Хотел Свети Спас 5* и Хотел Спа Клуб Бор 4* е хипертермална с температура 48оС и с обща минерализация 187 г/л. Характеризира се като хидрокарбонатна, натриева, флуорна, силициева, радонова, съдържаща хидросулфид. Дебита на извора е 70 л/сек. Водата е подходяща за питейно, инхалационно и външно лечение, а показанията за профилактика, лечение и рекреация са за заболявания на: опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, дихателна система, обмяната на веществата, стомашно-чревния тракт, бъбречно-урологични, гинекологични, кожни, функционални разстройства на нервната система. Виж състава на минералната вода

    Основни водни ресурси в района са реките, язовирите, карстовите и минералните извори. Многобройните планински потоци и реки - Лепеница, Луковица, Еленка и Власа, се обединяват в Чепинската река, която изминава около 90 км, за да се влее в река Марица. През последните 50 години в района е извършено огромно хидротехническо строителство. Построени са язовирите „Белмекен", „Доспат", „Широка поляна", „Батак" и „Беглика". Всички тези обекти се намират в радиус от не повече от 40 км от Велинград и в тях могат да се практикуват различни видове водни спортове и да се използват за риболов.


 

 

КЛИМАТ

Климат     Известно е, че Чепинското корито, където е разположен и Велинград, е мястото в България с най-много слънчеви дни през годината - 215, слънчевата радиация е повишена и са благоприятни условията за йонизация на въздуха. В по-голямата част на района климатът е планински, но в Чепинското корито е преходно-континентален със средиземноморско влияние. Лятото е прохладно, а зимата - мека. Липсват големи студове и силни горещини. Валежите във Велинград са сравнително малки - средно 500 мм годишно, като валежният максимум е през м. юни. Снегозадържането трае максимум 50 дни, а мъглите са рядко явление - 15 дни годишно. Велинград и околностите му са най-тихия кът в България. Скоростта на вятъра е 1 м/с. Тук духа падащият вятър (фьон), наречен от местното население "Белан", който стопява снеговете. Най-характерен за микроклимата на курорта е вятърът "Вечерник". Той носи прохлада от буйните потоци и околните планини и прави вечерите и нощите прохладни, а сънят спокоен. Средната годишна температура във Велинград е 9°С при 10,5° за страната. Абсолютната влажност на въздуха е 6,8 мм, а относителната - 75%. Атмосферното налягане е ниско - 693 мм на живачен стълб.

В околностите на Велинград има обособени „маршрути на здравето". Тези екопътеки, водещи от града до различни планински хижи и природни обекти, са голяма атракция за туристите и могат да се използват целогодишно. През всички годишни времена наличието на ясно време и обилно слънчево греене прави престоя в планината особено приятен. Лятото, пролетта, есента и зимата могат да се използват успешно за климатолечение на открито. Това разкрива широки възможности за маршрутно-познавателният и пешеходен туризъм.

 

 

ИСТОРИЯ

Чепина Следи от миналото
    Най-старите следи от използването на минералните води в района на Велинград датират от времето на Траките и Римската империя. През чепинско е преминавал римският път Никополис ад Неструм – Бесапара ( столицата на бесите ), следи от които има сега край с.Дорково на рида каркория. Бесите са известни като едно от най – устойчивите Тракийски племена, силни по дух и здраво привързани към родината. Те устоявали решително свободата и независимостта си . Съвсем не е случайно, че те последно паднали под властта на Римляните. По време на Император Клавдий – I в.сл.н.е. 46г. Древна Тракия мамела както с плодородните си равнини, така и с острите си горди планини, скрили в пазвите си безценни минерални извори. Императорите и владетелите почитали тези лечебни места и в знак на благодарност към щедрата природа оставали след себе си пищно изградени терми, останки от който са намерени при реконструкцията на баните в Чепинско. Местното население изграждало светилища на богове, свързани със здравето. Такова е откритото светилище на Асклепсий Земидренски в близкото село Баткун. По времето на Хан Пресиян ( 836 – 852 ) този край влиза в пределите на Първото Българско царство. В бележитото произведение на Ст. Захариев „ Описание на Татарпазарджишката каза – 1870 „ четем за намерени от него документи в развалините на манастира Св.Спас, който се намира край с. Белово. Този документ е похабен лист от ръкописна книга на кожа „без начало и конец”, според който българските царе идвали в манастира на поклонение на чудотворната икона на светите архидякон Стефан и Иван Богослов, а след това идвали на „Чепинските бани”.Традицията за използването на минералните води продължава и през средновековието. В средата на XVII в. – Бан Вельо – управител на околните села, в знак на благодарност за своето изцеление построил баня, извикал игумена от манастира „Св. Георги” на Връх Острец да я освети и я дарил на съселяните си. Поправяна и преправяна, банята четири века и до днес носи името му.

    След освобождението броят на Туристите неимоверно нараства от близки и далечни краища на родината. През 1932г. в с. Чепино се изгражда парк „Клептуза”, който включва най-големият и популярен карстов извор в България и става символ на преоткрития курорт. Около езерото се изгражда ресторант и казино. В туристическия справочник на България от 1933г. за Лъджене четем „Никога природата не е така богато дарявала един край както е курорта Лъджене”. От него разбираме че по това време Лъджене има повече от 10 добре уредени хотела с около 500 места и ресторанти. Също така се строи държавно учителска почивна станция струваща 25 000 000 лвева, състояща се от 140 стаи и около 300 легла – огромна за времето си постройка. През ранната пролет на 1937г. Лъдженския клон на популярната банка предлага кредит на общината, парите можели да се ползват или за павиране на главната улица или за построяване на плаж. Сред общинските съветници и кмета Йосиф Шнитер възниква спор за какво точно да се употребят парите. На едно от заседанията случайно попада един обикновен селянин от Лъджене, който попитал „Паважът ли ще докара плажа или плажът паважа”. И така се взема решение да бъде построен плаж. За целта техническия ръководител на проекта заминава за София, за да огледа подробно новопостроения плаж, „Дианабад” строежа е завършен само за няколко месеца и резултата е впечатляващ. На 22 август 1937г. тържествено се открива най – големия в страната и 2 в европа минерален плаж с 2 топли минерални басейна, 5 трамплина за скок, индивидуални ртастикови съблекални специално докарани от Варна морски пясък и осветление на басейните, за да могат да бъдат използвани и през ноща. Капацитетът е бил предвиден за повече от 1000 посетители и за децата са били монтирани 1000 дървени скари. Организира се първичт конкурс за красота „ Царица на плажа”. Започва шумна рекламна кампания в столичната преса. Това довежда до невероятен интерес и само след няколко дни в 3000 село Лъджене се стичат повече от 10000 туристи. През 1948г. от трите села Каменица, Лъджене и Чепино се образува град Велинград. През 1968г. с отварянето на х-л Здравец в системата на „Балкантурист” се поставя началото на изграждането на луксозни хотели във Велинград. За задоволяване нуждите на многобройните посетители се открива и луксозния ресторант "Бор".
Приказката продължава


Води

Забележителности ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

    Най-забележителното и привлекателно място на Велинград е Клептуза. Това е най-големият карстов извор на Балканския полуостров - истинско чудо на природата, за което се разказват легенди и предания. Всяка секунда от него извират около 570 л вода с постоянна температура. Образуват се две красиви езера, които след това се оттичат в Чепинската река. На юг от карстовия извор се простират вечнозелени борови гори, превърнати в парк „Клептуза".

    В ясните и топли дни можете да се разходите в зелени паркове на Велинград - 7 парка с  95 000 кв.м зелени площи и 3 900 кв.м. пешеходни направления - парковете „Клептуза“, „Двореца“, „Вельова баня“, централният градски парк, парк  „Николай Гяуров „ и др. Те са  привлекателни места за отдих и игра.

    На 18 км от Велинград се намира пещерата Лепеница - двуетажна, с подземна река и езера, дължината й е 1525 м. На 18 км източно от Велинград в землището на с. Дорково се намира старата българска крепост Ценина, временно седалище на българския владетел деспот Слав. На 16 км западно от Велинград се намира планинският курорт Юндола, на границата между Родопите и Рила. Има изградена ски писта. Тук през 1981 г. се проведе световното първенство по ски бягане. На 47 км от града в Рила е разположена високопланинската местност Белмекен (2000 м надморска височина). Тук е построена спортна база за подготовка на състезатели. Има ски писта, открити площадки и закрити зали за всички видове спорт. На 40 км от Велинград, в Рила, е местността Куртово (1800 м надморска височина), където се намира единственото в България място за планинско климатолечение. На 12 км източно от Велинград е разположен град Ракитово - известно курортно и историческо селище. На 28 км от Велинград е град Батак, известен със своите исторически забележителности, където се намира и една от най-старите църкви в България. На 15 км от Велинград се намира местността Сютка (2186 м надморска височина). Установено е, че на това място в България най-дълго през годината се задържа снежната покривка, подходяща за ски спортове. Тук ще бъде изграден голям ски център. Историческите и природните забележителности са предпоставка за развитието на историческия и еко туризма. Виж офертите на Сирона Тур

                               

 

ФЛОРА И ФАУНА


флора и фауна     Горската растителност е един от най-важните компоненти на Велинградския район. Основен елемент на ландшафта са иглолистните гори. Преобладават смърчът и белият бор. Срещат се и бреза, габър, ясен, липа, бряст. Тук има значителни площи от диворастящи, екологично чисти горски плодове - малини, боровинки, къпини, ягоди. Към горския фонд са обявени 66 защитени природни обекта с площ 5165 ха. Горите са богати на сърни, елени, диви свине и глухари. По-рядък обитател е мечката. В многобройните реки и водоеми се развъжда балканска пъстърва. Тук се намират два природни резервата - в местността Беглика и в Ракитовското землище. В изградените резервати и дивечовъдни стопанства може да се организира ловен туризъм.

 

 

СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ

Спортни мероприятия     В района на Велинград се намира едно уникално съоръжение без аналог в Европа, а именно високопланинската спортна база „Белмекен”, разположена на 2 050 м.н.в. Там можете да се възползвате от закритата спортна зала – 53 м. х 25 м., подходяща за баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, футбол. Има също така оборудвани зали за борба, бокс, вдигане на тежести, открита лекоатлетическа писта с червена настилка, асфалтирано трасе за летен и зимен биатлон и ски-ориентиране. Тук провеждат тренировъчните си лагери националните отбори по различни видове спортове от цяла Европа. Дори само да покарате колело на тази надморска височина по маркирани трасета, ще почувствате невероятния ефект върху организма си и ще се тонизирате за дни напред.

В района на Велинград, на разстояние до 20 км., има четири различни малки писти, оборудвани със ски влекове (Юндола, Старина, Куртово, Батак).

Градът разполага и с чудесна конна база, където професионални инструктори ще ви обучат на манеж или ако сте напреднали в ездата – ще ви предложат екстремна езда в невероятно красиви местности.

На почитателите на екшъна се предлага пейнтбол в реална обстановка сред сгради, вишки, тунели, окопи и бункери.

 

 

ТРАДИЦИИ И ЗАНАЯТИ

    Изписването с восък на великденските яйца е характерен за района начин за декорация. Велинградчанките се гордеят с колекциите си от яйца и ги представят на различни изложби. Традиционно, всяка година в Историческия музей във Велинград се провежда уъркшоп (кръжок) за писане на яйца за деца и възрастни и отделно от него и изложба на най-красивите екземпляри. От там може да си купите и комплект за изписване на яйца. За почитателите на народното творчество предлагаме посещение на килимарски цех в Ракитово (10 км.), където можете да се обучите на този автентичен занаят или пък да си закупите ръчно тъкан персийски килим.

Не са забравени и най – малките туристи. В къщата на занаятите „Баба Цвета” професионални педагози ще обучат вашите деца във всички традиционни за района изкуства, а отличниците ще получат сертификат „Майстор Ваятел”.

 

 

НА ПАЗАРА

     Всяка неделя пазара във Велинград се оживява и изпъстря с търговци от околните села. Именно тогава е момента да напазарувате екологично чисти хранителни продукти без консерванти.

Прясното мляко е изключително маслено и гъсто. От него приготвят вкусно и гъсто кисело мляко, което няма “купешки” еквивалент.

Изварата, която българо-мохамеданите продават на пазара във Велинград е безсолна. Имайте предвид, че понеже е “истинска”, трябва да я консумирате своевременно, защото се вкисва бързо.

Масло. Истинско домашно краве масло продават от същите хора, които предлагат мляко и извара.

Боровинки. Използвайте лятото да си купите този скъпоценен дар на природата – боровинките. От тях става чудно сладко, а може и да ги замразите във фризера и да гарнирате сладоледените си мелби с тях.

Мед – пчелен и боров. Истинският домашен, пчелен мед, който се предлага на пазара във Велинград, в повечето случаи е захаросан.

Боровият мед е с по-тъмен цвят, по рядък е и е изключително полезен при кашлица и бронхит.